Професионален път

Тук ще научите повече за това как попаднах на тази професия. Дълго време бях недоволен от начина по който протичаше моят живот. Не знаех какво искам да правя и как да се развивам. Започнах да търся изход и реших да опозная света и неговото разнообразие. Отначало бях очарован, след това попаднах в капана на апатията и отчаянието. Вътрешното недоволство нарастваше – имах нужда от промяна и необходимата сила за това. Събрах сили и се осмелих да се върна у дома, към моята основна.

Моите следващи стъпки не доведоха веднага до благополучния живот, който си представях. Бяха ми необходими около девет години, за да достигна тази цел. За мен стана важно да се уча и развивам от директни преживявания.

През тези години животът ми ставаше по-добър и успешен, намерих също и пътя по който исках да се развивам. Можех да видя как това развитие въздействаше положително върху мен и всичко, което ме заобикаля.

Това време на търсене и близък контакт с дълбоките пластове на психиката беше толкова въздействащо и слагащо траен отпечатък върху мен, че аз след това исках още да науча за тази могъща, безкрайна и понякога плашеща част на човешката природа.

Реших да започна да уча психология. По време на това обучение исках да се срещна и опозная с различни групи от страдащи хора. Моята цел беше да им съчувствам и да мога по-добре да ги разбирам в тяхното страдание. След успешно завършване на това образование продължих напред и започнах обучение по метода на личностно центрираната терапия на Карл Роджерс (виж метод на работа), хуманистичен метод по който все още се обучавам…

Имате въпроси или се интересувате от психотерапия?